17 mar 2007, 11:48

Черно - бяла снимка

  Poesía
894 0 1
Черно-бяла снимка...
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
                                 отминало...
Усмивка една... красива е била...
Но сега душата излиняла...
отдавна е забравила някогашните мечти...
Дори няма място да пророни
утешителни сълзи...

Силата на любовта... казват е велика...
Нима?! След като е потопила усмивката
в безгранична тъга...
Силата на любовта...
Може би е силна, да!
Но, тази сила погубваща,
тази сила ограбваща...
тя единствено на дъното
слабата душа запраща...

Черно-бяла снимка... някога била красива...
Сега е само спомен... забравен... отминал...
Черно-бял, животът е просмукал
всеки красив миг...
Заглушил е онзи отчайващо напиращ вик...
Забранил е на сълзите да се стичат...
Забранил е на спомените да затичат
и с предишната сила съзнанието да облеят...

Черно-бяла снимка...
черно-бяла усмивка...

Но, нима... процежда се сълза?!
Нима спомените със страшна сила
заливат черно-бялото сърце...
Нима животът в миналото за миг
се е завърнал...
Нима черно-бялата усмивка
с весели багри е обгърнал?!
Нима силата на любовта е тук сега?!
И за миг е припомнила
целувки и мечти...
Нима това е причината за появилите се
по бузите горещи сълзи?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...