Черно - бяла снимка
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
отминало...
Усмивка една... красива е била...
Но сега душата излиняла...
отдавна е забравила някогашните мечти...
Дори няма място да пророни
утешителни сълзи...
Силата на любовта... казват е велика...
Нима?! След като е потопила усмивката
в безгранична тъга...
Силата на любовта...
Може би е силна, да!
Но, тази сила погубваща,
тази сила ограбваща...
тя единствено на дъното
слабата душа запраща...
Черно-бяла снимка... някога била красива...
Сега е само спомен... забравен... отминал...
Черно-бял, животът е просмукал
всеки красив миг...
Заглушил е онзи отчайващо напиращ вик...
Забранил е на сълзите да се стичат...
Забранил е на спомените да затичат
и с предишната сила съзнанието да облеят...
Черно-бяла снимка...
черно-бяла усмивка...
Но, нима... процежда се сълза?!
Нима спомените със страшна сила
заливат черно-бялото сърце...
Нима животът в миналото за миг
се е завърнал...
Нима черно-бялата усмивка
с весели багри е обгърнал?!
Нима силата на любовта е тук сега?!
И за миг е припомнила
целувки и мечти...
Нима това е причината за появилите се
по бузите горещи сълзи?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
