17 мар. 2007 г., 11:48

Черно - бяла снимка

897 0 1
Черно-бяла снимка...
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
                                 отминало...
Усмивка една... красива е била...
Но сега душата излиняла...
отдавна е забравила някогашните мечти...
Дори няма място да пророни
утешителни сълзи...

Силата на любовта... казват е велика...
Нима?! След като е потопила усмивката
в безгранична тъга...
Силата на любовта...
Може би е силна, да!
Но, тази сила погубваща,
тази сила ограбваща...
тя единствено на дъното
слабата душа запраща...

Черно-бяла снимка... някога била красива...
Сега е само спомен... забравен... отминал...
Черно-бял, животът е просмукал
всеки красив миг...
Заглушил е онзи отчайващо напиращ вик...
Забранил е на сълзите да се стичат...
Забранил е на спомените да затичат
и с предишната сила съзнанието да облеят...

Черно-бяла снимка...
черно-бяла усмивка...

Но, нима... процежда се сълза?!
Нима спомените със страшна сила
заливат черно-бялото сърце...
Нима животът в миналото за миг
се е завърнал...
Нима черно-бялата усмивка
с весели багри е обгърнал?!
Нима силата на любовта е тук сега?!
И за миг е припомнила
целувки и мечти...
Нима това е причината за появилите се
по бузите горещи сълзи?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...