17 мар. 2007 г., 11:48

Черно - бяла снимка

893 0 1
Черно-бяла снимка...
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
                                 отминало...
Усмивка една... красива е била...
Но сега душата излиняла...
отдавна е забравила някогашните мечти...
Дори няма място да пророни
утешителни сълзи...

Силата на любовта... казват е велика...
Нима?! След като е потопила усмивката
в безгранична тъга...
Силата на любовта...
Може би е силна, да!
Но, тази сила погубваща,
тази сила ограбваща...
тя единствено на дъното
слабата душа запраща...

Черно-бяла снимка... някога била красива...
Сега е само спомен... забравен... отминал...
Черно-бял, животът е просмукал
всеки красив миг...
Заглушил е онзи отчайващо напиращ вик...
Забранил е на сълзите да се стичат...
Забранил е на спомените да затичат
и с предишната сила съзнанието да облеят...

Черно-бяла снимка...
черно-бяла усмивка...

Но, нима... процежда се сълза?!
Нима спомените със страшна сила
заливат черно-бялото сърце...
Нима животът в миналото за миг
се е завърнал...
Нима черно-бялата усмивка
с весели багри е обгърнал?!
Нима силата на любовта е тук сега?!
И за миг е припомнила
целувки и мечти...
Нима това е причината за появилите се
по бузите горещи сълзи?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...