1 feb 2009, 11:35

Черно кафе

  Poesía » Otra
1.1K 1 4
 

Чувствах се омагьосан от самотата,

не бях спал от седмица-две.

Вървях по коридора през прага на вратата

и междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.

Опиянен от любов и омаян,

никога не познах сладостта на неделята -

в тази делнична стая,

където спътник ми беше постелята.

 

Говорех на сенките в тъмнината

от 1 до 4 през нощта

и само Бог знае в душата

сипвам си ЧЕРНО КАФЕ, сега...

Докато бавният блус насълзява очите,

дните тъй мудно минават.

Размотавам се в понеделник с мечтите,

а сънищата за неделя отплават.

 

Смятах всяка сутрин, безсънна,

умножавах  всяка нощ по две

и между две числа бе кофеина,

най-малкото общо кратно на

ЧЕРНО КАФЕ.

Чувствам се по-ниско от земята,

на горчивото блато във плен

и любовта с лъжичка захар в ръката

да дойде при мен някой ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ДА.. имам ужасния навик да пускам поемите необработени и незавършени, а никога не ги редактирам :D .. Благодаря за съветите!
  • 3 в 1 е може би евентуално решение
  • Добре, много хляб има в този стих. Заслужава си да поработиш над него, а и краят си го "претупал". Вместо да е най-силната част от стиха, някак си го смачкал с обикновени "делнични" фрази. Поработи!
  • Интересно

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...