doggy_hustler (Иван)
6 4
1.02.2009 г., 11:35 ч.

Черно кафе 

  Поезия » Друга
898 1 4
 

Чувствах се омагьосан от самотата,

не бях спал от седмица-две.

Вървях по коридора през прага на вратата

и междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.

Опиянен от любов и омаян,

никога не познах сладостта на неделята -

в тази делнична стая,

където спътник ми беше постелята.

 

Говорех на сенките в тъмнината

от 1 до 4 през нощта

и само Бог знае в душата

сипвам си ЧЕРНО КАФЕ, сега...

Докато бавният блус насълзява очите,

дните тъй мудно минават.

Размотавам се в понеделник с мечтите,

а сънищата за неделя отплават.

 

Смятах всяка сутрин, безсънна,

умножавах  всяка нощ по две

и между две числа бе кофеина,

най-малкото общо кратно на

ЧЕРНО КАФЕ.

Чувствам се по-ниско от земята,

на горчивото блато във плен

и любовта с лъжичка захар в ръката

да дойде при мен някой ден.

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ДА.. имам ужасния навик да пускам поемите необработени и незавършени, а никога не ги редактирам :D .. Благодаря за съветите!
  • 3 в 1 е може би евентуално решение
  • Добре, много хляб има в този стих. Заслужава си да поработиш над него, а и краят си го "претупал". Вместо да е най-силната част от стиха, някак си го смачкал с обикновени "делнични" фрази. Поработи!
  • Интересно
Предложения
: ??:??