Черно кафе
Чувствах се омагьосан от самотата,
не бях спал от седмица-две.
Вървях по коридора през прага на вратата
и междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.
Опиянен от любов и омаян,
никога не познах сладостта на неделята -
в тази делнична стая,
където спътник ми беше постелята.
Говорех на сенките в тъмнината
от 1 до 4 през нощта
и само Бог знае в душата
сипвам си ЧЕРНО КАФЕ, сега...
Докато бавният блус насълзява очите,
дните тъй мудно минават.
Размотавам се в понеделник с мечтите,
а сънищата за неделя отплават.
Смятах всяка сутрин, безсънна,
умножавах всяка нощ по две
и между две числа бе кофеина,
най-малкото общо кратно на
ЧЕРНО КАФЕ.
Чувствам се по-ниско от земята,
на горчивото блато във плен
и любовта с лъжичка захар в ръката
да дойде при мен някой ден.
© Иван All rights reserved.
