12 feb 2023, 16:50

Черно куче

1.4K 0 0

По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе, 
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна.
В черните му очи се отразява.
Зове ме, вие с глас... знае, зная го и аз.
Ще сънувам с отворени очи.
Ще гледам реалността в съня.
Ще живея между двата свята – с единия крак на живите
при живината, с другия в мрака и зад завесата на мъглата.
Думи слушам и дарувам на смъртта като отплата.
Сама. Сама ме орисаха да крача през деня,
сама не дават и няма да бъда пукне ли кървава луна.
Спуска се гъста мъгла, над черен път виси като врата.
На прага й дебне, гледа, черното куче скита между
двата свята с вида си, и облика, на човешки крака.
Черното куче не чуват как вие под вълча луна.
Не се вижда отражението и силуета, обгърнати, 
от гъста бяла мъгла.
По тясната улица, в края на пътя и на прага 
на висналата врата, дебне, скита самец на човешки крака.
Чувам! Виждам...
Орисана все да съм сама – на живите при живината,
но сама не дават да бъда в мрака щом думите им слушам
и дарувам на смъртта като отплата.
Зов и вой – скитам, а над мене свети все кървава светлина...
Сънувам с отворени очи деня, гледам реалността в съня.
Следи ме...
Спуска се гъста мъгла.
Самец ме чака на прага в облика си и вида –
скита и той между двата свята на човешките си крака.

18.01.2023г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...