По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна.
В черните му очи се отразява.
Зове ме, вие с глас... знае, зная го и аз.
Ще сънувам с отворени очи.
Ще гледам реалността в съня.
Ще живея между двата свята – с единия крак на живите
при живината, с другия в мрака и зад завесата на мъглата.
Думи слушам и дарувам на смъртта като отплата. ...