Завинаги в душата ми остава

да видя сутрин черното море,

да видя кораба как тихо плава,

на курс далечен пътя го зове.

Колко хубаво си, Черно море!

Прекланям се пред твойта морска шир.

Божествено като небето горе,

страхувам се от теб, желая мир.

Слушам зиме страшния ти глас,

не е шега със теб да се воюва.

По-добре да гледам във захлас

как бурята във тебе се надува.

Колко си желано лятно време,

всички пътя хващаме натам.

Да се очистим от ненужно бреме,

а времето ще стигне ли, не знам.