dokata
23 el resultado
Улици затихнали, обрасли със трева,
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото, ...
  513 
Пръв Гагарин ни поведе
в космоса безкраен,
в небесата да се реем,
всичко да узнаем.
Земята колко е красива, ...
  1743 
Детето: Рибке малка сребриста,
с очички като мъниста.
Гледам те и ти се радвам
с риск да цопна и падна.
В твоето царство чудесно ...
  609 
Ден след ден Земята ни отива
В мръсни варварски ръце
Ще останеш друже и без нива
Като закриваш с дланите лице
Защо дедите ни се биха лани ...
  565 
Обичам те, обичам те, любима,
животът ми без теб е немислим.
За теб съм аз готов на гилотина,
за теб жадувам с дух непобедим.
Тайничко те гледам и ревнувам, ...
  676 
Няма я усмивката широка,
българинът стана завистлив.
Иска да командва от високо,
бедните да гони като див.
Накъде изчезна добротата, ...
  563 
Лястовичке хвърковата
Отдалеч ли идваш ти
Тъй желана от децата
И от възрастни дори
Пролет шарена донесе ...
  572 
Завинаги в душата ми остава
да видя сутрин черното море,
да видя кораба как тихо плава,
на курс далечен пътя го зове.
Колко хубаво си, Черно море! ...
  519 
Наслушах се на млади политици
Напатих се от хитрите крадци
Нагледах се на нови мерцедеси
На всяка крачка долу подлеци
Това е подъл див капитализъм ...
  823 
Колко ли му трябва на човека,
къшей хляб или пък шепа пръст.
Свиреп живот на всеки е нелеко,
в душите ни напира много мъст.
Времена дойдоха много страшни, ...
  802 
Какви години са дошли –
да изоставиш род и къща,
макар че много да боли,
назад не искаш да се връщаш.
Народ, оставен във беда, ...
  1709 
Спи безгрижно, рожбо моя, мила.
Спи, че трябва ти да порастеш,
мъж да станеш, да добиеш сила,
ширните полета да ореш.
Да обичаш трудовите хора, ...
  693 
В мрачна непрогледна нощ
по стръмнини и по пътеки,
метнал автомат и нож,
граничарят бди над всеки.
За него пек и буря няма, ...
  3041 
Колко раодст ти ни носиш,
колко хубави мечти.
Ти от дом на дом ще ходиш
да разнасяш веселби.
Да вдигнем чаши, звън да екне ...
  567 
Агликина поляна, как хубава си ти,
ненужно е да казвам за твойте красоти.
Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,
за живот хайдушки тежък, непокорен.
Гордост е за мене, че съм ваш потомък ...
  1709 
Сърцето ми в тъга потъна,
със сълзи плаче мълчешком.
Защото споменът остана
за онзи ден във моя дом.
Ах, как почувствах се ограбен, ...
  874 
Спомням си за тази буря -
колко страшно се изви.
И от раните на Чили
кръв започва да струи.
С кръв заляха се площади, ...
  491 
Още не изчезнал здрачът,
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана ...
  468 
Градът, във който труд кипи,
живее и се разцъфтява.
Като уханните липи
разнася дъх на мир и слава.
Тук, във този град хайдушки ...
  769 
Очите впивам в снагата стройна,
движейки се право срещу мен.
С коси развяти, със душа спокойна,
усмихна се, каза ми - Добър ден!
Почувствах се на седмото небе, ...
  768 
Случило се нещо ново
там, край старата гора.
Птиче мъничко и голо
да политне със крилца.
Всички горски животинки ...
  548 
Разглеждам русите коси
и хубавото ти лице.
Единствената си ми ти,
която любя от сърце.
Не мога да не ти призная, ...
  652 
Навред нощта забули всичко
със своя тъмночер воал,
а над нас безброй звездички
танцуваха небесен бал.
Шум зачу се изведнъж, ...
  576 
Propuestas
: ??:??