1 июн. 2011 г., 23:28

Черно море

695 0 0

Завинаги в душата ми остава

да видя сутрин черното море,

да видя кораба как тихо плава,

на курс далечен пътя го зове.

 

Колко хубаво си, Черно море!

Прекланям се пред твойта морска шир.

Божествено като небето горе,

страхувам се от теб, желая мир.

 

Слушам зиме страшния ти глас,

не е шега със теб да се воюва.

По-добре да гледам във захлас

как бурята във тебе се надува.

 

Колко си желано лятно време,

всички пътя хващаме натам.

Да се очистим от ненужно бреме,

а времето ще стигне ли, не знам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...