Тя:
Какво ли съм си мислила не знам,
когато хванах пътя към гората.
Не бе ме страх от вълчия капан.
Навярно имах нужда от разплата.
Разплата, всъщност крайно неуместна
при приказка потънала в забрава...
Но длъжна бях проклетника да срещна!
Макар, че му прости отдавна баба.
Но не и аз, ей богу, не и аз!
Добре запомних дрехата му сива
и онзи вълчи поглед, плувнал в бяс, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse