13 nov 2025, 6:48  

Червена роза и бяла роза

  Poesía
84 0 0
Червена роза и бяла роза

 

Червена роза край морето аз ти подарих,

свойте ласки и чувства към теб не скрих.

Ти я пое в бялата си, нежна ръка,

благодари ми и ме целуна веднага!

 

Така заедно с теб срещнахме Любовта,

събра ни може би нашата съдба!

Усмивки и радост грееха на нашите лица,

една красива любов между мъж и жена!

 

Червената роза е цветето на Любовта,

подарявал съм преди, подарих ти я сега.

Нека тя остане наш талисман, наша мечта,

сигурно ще изсъхне, но ще запази любовта!

 

А бялата роза е цвете на голямата Тъга,

подарявал съм я винаги накрая, на жена.

Когато отиде си от нас тя, Любовта,

красивата бяла роза, остава тя и спомена.

 

Не искам на теб, любима, да подаря роза бяла,

нека любовта ни си остане завинаги цяла.

Нека я пазим от зли сили и бурни ветрове,

за да остане, както запазила се е през векове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...