Червена роза и бяла роза

Червена роза и бяла роза

Червена роза край морето аз ти подарих,

свойте ласки и чувства към теб не скрих.

Ти я пое в бялата си, нежна ръка,

благодари ми и ме целуна веднага!

Така заедно с теб срещнахме Любовта,

събра ни може би нашата съдба!

Усмивки и радост грееха на нашите лица,

една красива любов между мъж и жена!

Червената роза е цветето на Любовта,

подарявал съм преди, подарих ти я сега.

Нека тя остане наш талисман, наша мечта,

сигурно ще изсъхне, но ще запази любовта!

А бялата роза е цвете на голямата Тъга,

подарявал съм я винаги накрая, на жена.

Когато отиде си от нас тя, Любовта,

красивата бяла роза, остава тя и спомена.

Не искам на теб, любима, да подаря роза бяла,

нека любовта ни си остане завинаги цяла.

Нека я пазим от зли сили и бурни ветрове,

за да остане, както запазила се е през векове!