Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път.
Намерих те след цялата изминала безкрайност,
но в Нищото се бях превърнала.
Вървях напред, но без посока и душа.
Живота си единствен защо съм преобърнала?
Обърнах се и тръгнах по пътя си червен обратно.
Дали ще се намеря пак?
В очите ми се бе стаил упойващ мрак, ...