Посях толкова надежди в теб,

но плевелът на твойто безразличие ги задуши.

И като разочарован от реколтата орач

зовях с косата си Смъртта,

а Червената пътека стана път.

Намерих те след цялата изминала безкрайност,

но в Нищото се бях превърнала.

Вървях напред, но без посока и душа.

Живота си единствен защо съм преобърнала?

Обърнах се и тръгнах по пътя си червен обратно.

Дали ще се намеря пак?

В очите ми се бе стаил упойващ мрак,

но аз ги  дирех в гората от нещастници.

Отдавна пресъхнало море

търсеше отново своите удавници,

а студена пеперуда

летеше над Червената пътека.