Червената пътека
1.1K
0
0
Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път.
Намерих те след цялата изминала безкрайност,
но в Нищото се бях превърнала.
Вървях напред, но без посока и душа.
Живота си единствен защо съм преобърнала?
Обърнах се и тръгнах по пътя си червен обратно.
Дали ще се намеря пак?
В очите ми се бе стаил упойващ мрак,
но аз ги дирех в гората от нещастници.
Отдавна пресъхнало море
търсеше отново своите удавници,
а студена пеперуда
летеше над Червената пътека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виола Всички права запазени
