Нима възможно е да си червено?
Нима да си открита ти е позволено?
Нима блянът на червените листа
е цинобър в твоята душа?

Ръмят мечти, идеи в червено.
Прозореца отваряш, синевата алена.
На платното просто няма забранено.
Четката ти сякаш от божествено погалена.

Тонове червено по листа сега,
мека, сгряваща е тяхната игра.
Боята си през прозореца изсипи,
света навън в червено стопли.

Из ведро дъждът вали зад стъклото
и пеят локвите, защото
боята от прозореца в тях разляна,
не е била напразно разпиляна.

Моля те, по олука сив се спусни,
с червената си багра и него оцвети.
Тухлите бели с пръсти докосни,

 червено и в тях  потърси.

Боса на асфалта черен стъпи.

Сега червено асфалта разбива,
винено под павета, път си пробива.
С мече в червено намажи небето,
да се стопли на света сърцето.

Ах, алено момиче, говори,
ах, синьото у тебе прегърни.
Ах, давай - твори,
история в червено разкажи.