Сол, лимон и текила в ръка
аз живота си признах за лъжа
хубаво и пея, майко, Шушана аз изтървах.

Слънце залезе, вечер излезе
луна грее, ала къде е Шушана?
Шушона ми на мен е оплетен от
Шушана ала нея я няма.

Остави ме тя тъй самичък с
Наско да пеем и пием за
мъка да говорим и министерството
да псуваме.

Остави тя една нощ лампата
пусната за един момък,
който по любов ходи само вечер,
ала нея отново я нямаше.

Питам се аз къде е Шушана, къде е
тя единствена, защо ноща сърдито минава и Ментата тъй мазно грачи.