20 jul 2008, 20:52

Честит Рожден Ден 

  Poesía » Otra
3305 0 9

- Вдъхновено от Flipsyde / Happy Birthday -

 

 

``Честит Рожден Ден``

 

*

Малко човече,

моля те да ме извиниш.

Чудя се какъв щеше да си?

Малък ангел или обсебен от мисли зли,

слабичък и невинен с руси коси.

Или твърд, юнак, малък с кафяви очи?

Разбрах твърде късно, че не се роди.

Беше взела решение майка Ти.

Не остана нищо друго, освен снимка една.

Единствена утеха за една нещастна жена.

Две ръце, крачета, главичка и сърце.

Достатъчно за едно малко момче.

Уви, нямаше шанс да Си отвориш очите.

Нямаше възможност да се посветиш на игрите.

Нямаше възможност да откриеш света

и някой ден също да имаш деца.

Мисля за тебе, липсваш ми Ти.

Честит Рожден Ден... обичам Те, където и да Си.


 

Честит Рожден Ден...

Пожелай си нещо...


 

Аз съм млад,

търся си мястото в живота

но бях израснал, за да Ти бъда баща.

Прости, не баща, убиецът съм аз сега.

Обичан бях от девойка една,

която, за да ме спаси, срещу себе си и живота реши

и бе твърде силна, след Теб да полети.

Малко човече, ще ми простиш ли Ти,

че бяхме млади и объркани

и че и аз от далече, в чуждата земя

разбрах твърде късно за трагедията.

Прости, не бях готов да бъда баща.

Не можех да си представя да съм на семейство глава.

Търся Те в небето, кой можеше да си Ти?

Младият гений, влюбен в числата,

или храбрият защитник на реда на земята.

Смелият пътешественик нейде сред звездите,

или яркият пламък на девойките в очите.

Опитвам се да си представя формата на носа Ти

и нежното докосване на пръстите в косата Ти.

Мисля за тебе, липсваш ми Ти.

Честит Рожден Ден... обичам Те, където и да Си.


 

Честит Рожден Ден...

Пожелай си нещо...

                                     

                                         *


 

И от небето в утробата към слънцето изгряло

от края до края без чистото начало

угасна крехък живот неживян.

Ще Те срещна ли някога аз, не знам...


 

 

© Любомир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Опитвам се, някак да забрава случилото се и но препрочитайки това, което един следобяд написах, винаги ме кара да се чувствам виновен.Стиховете са и за майката /страхувам се да и ги покажа/, която фактически изстрада всичко вместо мене, затова съм и доста объркан...
  • невероятен стих-оригинален ,разтърсващ, неповторим дано не си го преживял наистина ,но....явно ,че си ,защото е много истинско ,силно...........нямам думи-потресена съм.......
  • Разчувства ме..
    Силно, много силно!
  • Боже...как ме трогна...
    страшно ме развълнува...как написа това...
    Любомир...
  • Поздравления!
  • Благодаря Ви, Таня!
  • А мен ме докосна, начина на мислене и изложената идея!
    Поздрав!
  • не просто интерестно...написано с положителност-макар и малко различно
  • интересна мъжка гледна точка по темата.
Propuestas
: ??:??