Jul 20, 2008, 8:52 PM

Честит Рожден Ден

  Poetry » Other
3.6K 0 9

- Вдъхновено от Flipsyde / Happy Birthday -

 

 

``Честит Рожден Ден``

 

*

Малко човече,

моля те да ме извиниш.

Чудя се какъв щеше да си?

Малък ангел или обсебен от мисли зли,

слабичък и невинен с руси коси.

Или твърд, юнак, малък с кафяви очи?

Разбрах твърде късно, че не се роди.

Беше взела решение майка Ти.

Не остана нищо друго, освен снимка една.

Единствена утеха за една нещастна жена.

Две ръце, крачета, главичка и сърце.

Достатъчно за едно малко момче.

Уви, нямаше шанс да Си отвориш очите.

Нямаше възможност да се посветиш на игрите.

Нямаше възможност да откриеш света

и някой ден също да имаш деца.

Мисля за тебе, липсваш ми Ти.

Честит Рожден Ден... обичам Те, където и да Си.


 

Честит Рожден Ден...

Пожелай си нещо...


 

Аз съм млад,

търся си мястото в живота

но бях израснал, за да Ти бъда баща.

Прости, не баща, убиецът съм аз сега.

Обичан бях от девойка една,

която, за да ме спаси, срещу себе си и живота реши

и бе твърде силна, след Теб да полети.

Малко човече, ще ми простиш ли Ти,

че бяхме млади и объркани

и че и аз от далече, в чуждата земя

разбрах твърде късно за трагедията.

Прости, не бях готов да бъда баща.

Не можех да си представя да съм на семейство глава.

Търся Те в небето, кой можеше да си Ти?

Младият гений, влюбен в числата,

или храбрият защитник на реда на земята.

Смелият пътешественик нейде сред звездите,

или яркият пламък на девойките в очите.

Опитвам се да си представя формата на носа Ти

и нежното докосване на пръстите в косата Ти.

Мисля за тебе, липсваш ми Ти.

Честит Рожден Ден... обичам Те, където и да Си.


 

Честит Рожден Ден...

Пожелай си нещо...

                                     

                                         *


 

И от небето в утробата към слънцето изгряло

от края до края без чистото начало

угасна крехък живот неживян.

Ще Те срещна ли някога аз, не знам...


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Опитвам се, някак да забрава случилото се и но препрочитайки това, което един следобяд написах, винаги ме кара да се чувствам виновен.Стиховете са и за майката /страхувам се да и ги покажа/, която фактически изстрада всичко вместо мене, затова съм и доста объркан...
  • невероятен стих-оригинален ,разтърсващ, неповторим дано не си го преживял наистина ,но....явно ,че си ,защото е много истинско ,силно...........нямам думи-потресена съм.......
  • Разчувства ме..
    Силно, много силно!
  • Боже...как ме трогна...
    страшно ме развълнува...как написа това...
    Любомир...
  • Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...