Христова възраст, рожбо, не достигна,
/на двадесет и четири остана/.
Но всеки миг без теб е мост издигнат
в сегашното... с кървящата ми рана.
И нищо, че невидим и далеч си,
там някъде, в света ни паралелен,
то мислите, що свързват ни, са вечни,
изпълнени с горчилка, но и с вяра -
че няма смърт. Душата е безсмъртна,
щом има кой за нея да си спомня,
и щом с безкрайна обич я прегърна,
ти, ангелски превръщаш я в отмяна.
Благодаря, че идваш в съня ми
и болката жестока притъпяваш.
Благодаря... за силата голяма,
с която всеотдайно ме даряваш.
Сега празнувай, сине, сред звездите,
приел като подарък любовта ми,
а дойде ли денят, аз без да питам,
до твоя дух с достойнство ще застана.
02.06. 2022 г.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Така стоят нещата с изгубените синове...
И тази рана не зараства,нито времето лекува...