1 may 2009, 14:20

Честни зелени очи

791 0 2

Защо да вярвам на очите ти,
гледайки зелените им краски,
отразявайки на слънцето лъчите...
аз виждам колко тайни пазиш.

 

Виждам толкова момичета,
любови, срещи и раздели.
И аз ли тъй ще съм обичана?
Оставил ли си място и за мене?

 

Ти знаеш, че и в мойте ще намериш
останки от любовен огън.
Не зная само със какво ме теглиш,
но да се дърпам трудно е, не мога.

 

А щеше да е лесно и за двама ни -
случайни срещи, погледи, докосване...
И нищо лично - просто химия.
Без чувства, без привързване... и толкоз.

 

Понеже с тебе си приличаме
дори по пустата си гордост -
ти си мъжката ми същност,
аз съм женският ти образ.

 

Затуй не вярвам на очите ти зелени.
Не вярвам на зеления им глас.
И искрено надявам се след време
лъжа в очите ти - не бъда аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А щеше да е лесно и за двама ни -
    случайни срещи, погледи, докосване...
    И нищо лично - просто химия.
    Без чувства, без привързване... и толкоз.

    Понеже с тебе си приличаме
    дори по пустата си гордост -
    ти си мъжката ми същност,
    аз съм женският ти образ."

    !!!*
  • Много хубаво стихотворение , поздравявам те !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...