1 may 2009, 14:20

Честни зелени очи

788 0 2

Защо да вярвам на очите ти,
гледайки зелените им краски,
отразявайки на слънцето лъчите...
аз виждам колко тайни пазиш.

 

Виждам толкова момичета,
любови, срещи и раздели.
И аз ли тъй ще съм обичана?
Оставил ли си място и за мене?

 

Ти знаеш, че и в мойте ще намериш
останки от любовен огън.
Не зная само със какво ме теглиш,
но да се дърпам трудно е, не мога.

 

А щеше да е лесно и за двама ни -
случайни срещи, погледи, докосване...
И нищо лично - просто химия.
Без чувства, без привързване... и толкоз.

 

Понеже с тебе си приличаме
дори по пустата си гордост -
ти си мъжката ми същност,
аз съм женският ти образ.

 

Затуй не вярвам на очите ти зелени.
Не вярвам на зеления им глас.
И искрено надявам се след време
лъжа в очите ти - не бъда аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А щеше да е лесно и за двама ни -
    случайни срещи, погледи, докосване...
    И нищо лично - просто химия.
    Без чувства, без привързване... и толкоз.

    Понеже с тебе си приличаме
    дори по пустата си гордост -
    ти си мъжката ми същност,
    аз съм женският ти образ."

    !!!*
  • Много хубаво стихотворение , поздравявам те !

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...