Честни зелени очи
Защо да вярвам на очите ти,
гледайки зелените им краски,
отразявайки на слънцето лъчите...
аз виждам колко тайни пазиш.
Виждам толкова момичета,
любови, срещи и раздели.
И аз ли тъй ще съм обичана?
Оставил ли си място и за мене?
Ти знаеш, че и в мойте ще намериш
останки от любовен огън.
Не зная само със какво ме теглиш,
но да се дърпам трудно е, не мога.
А щеше да е лесно и за двама ни -
случайни срещи, погледи, докосване...
И нищо лично - просто химия.
Без чувства, без привързване... и толкоз.
Понеже с тебе си приличаме
дори по пустата си гордост -
ти си мъжката ми същност,
аз съм женският ти образ.
Затуй не вярвам на очите ти зелени.
Не вярвам на зеления им глас.
И искрено надявам се след време
лъжа в очите ти - не бъда аз.
