Честност
Да изпаднеш във честност е толкова тъжно,
по-сладки думите са от бонбони…
Всички сме свързани с взаимна окръжност,
в страховете ни тихо валят електрони.
Да признаеш пред себе си, че си се лъгал,
словото не е земя – та да се рони…
Всяка съдба е вселенски тих ъгъл
от холограма с безкрайни закони.
Да уловиш онзи тътен напираш отвътре,
като вулкан от най-искрени чувства.
Парят следите ти. Всичко е в Пътя…
Времето не иска навън да те пусне.
Да си намериш късмета загубен в сълзата
е най трудно и толкова лесно;
в този свят духа суетният вятър,
в другия пишат душите поезия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
