Честност
Да изпаднеш във честност е толкова тъжно,
по-сладки думите са от бонбони…
Всички сме свързани с взаимна окръжност,
в страховете ни тихо валят електрони.
Да признаеш пред себе си, че си се лъгал,
словото не е земя – та да се рони…
Всяка съдба е вселенски тих ъгъл
от холограма с безкрайни закони.
Да уловиш онзи тътен напираш отвътре,
като вулкан от най-искрени чувства.
Парят следите ти. Всичко е в Пътя…
Времето не иска навън да те пусне.
Да си намериш късмета загубен в сълзата
е най трудно и толкова лесно;
в този свят духа суетният вятър,
в другия пишат душите поезия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
