ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
12.02.2015 г., 18:09 ч.

Честност 

  Поезия » Философска
580 0 8

Да изпаднеш във честност е толкова тъжно,

по-сладки думите са от бонбони…

Всички сме свързани с взаимна окръжност,

в страховете ни тихо валят електрони.

 

Да признаеш пред  себе си,  че си се лъгал,

словото не е земя – та да се рони…

Всяка съдба е  вселенски тих ъгъл

от холограма с безкрайни закони.

 

Да уловиш онзи тътен напираш отвътре,

като вулкан от най-искрени чувства.

Парят следите ти. Всичко е в Пътя…

Времето  не иска навън  да те пусне.

 

Да си намериш късмета загубен  в сълзата

е най трудно и толкова лесно;

в този свят духа суетният вятър,

в другия пишат душите поезия.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??