10 jun 2016, 19:41

Често Аз

  Poesía » Otra
487 0 2

 

Често Аз въпроси си задавам,

Любовта! Къде в душите се покри?

В сърцето нежно аз си я вдълбавам,

нека и в твоето сърце искри.

Когато нея там я има,

с усмивка срещам огнени лъчи.

Обичта повярвай е  неоспорима,

във всяка клетка в мен ще зазвучи.

Топлина на всякъде ми праща,

пътя радостен е без вълни.

Приятно с любов ще ме поклаща,

радвам се на всички благини.

На любовта безропотно ще се отдавам,

вечно с нея ще се утешавам.

В.Й.10.06.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно се е получило... Песен от дълбините на душата...
  • Толкова е красиво...
    Поздравления Васил!
    "Любовта! Къде в душите се покри?
    В сърцето нежно аз си я вдълбавам,
    нека и в твоето сърце искри.
    ...
    На любовта безропотно ще се отдавам,
    вечно с нея ще се утешавам."

    Тово ще го запомня!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....