Често Аз въпроси си задавам,
Любовта! Къде в душите се покри?
В сърцето нежно аз си я вдълбавам,
нека и в твоето сърце искри.
Когато нея там я има,
с усмивка срещам огнени лъчи.
Обичта повярвай е неоспорима,
във всяка клетка в мен ще зазвучи.
Топлина на всякъде ми праща,
пътя радостен е без вълни.
Приятно с любов ще ме поклаща,
радвам се на всички благини.
На любовта безропотно ще се отдавам,
вечно с нея ще се утешавам.
В.Й.10.06.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
