Четене на птичи полет
ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници,
да милна житения стрък
и да въздъхна дъх на цвете –
затварям своя жизнен кръг
по волята на Боговете,
но нито песен, че съм тук,
и – нито ужас, че изчезвам,
заби Луната остър плуг –
оре Вселенската ми бездна,
и като две и две си знам,
че този свят не беше моят,
че и парчето шпек салам,
наджипкаха ми го със соя,
и – лъган щедро! – на ангро,
във стихче – послеслов във скоби,
аз писах с ангелско перо,
че този свят е свят за обич! –
как помня – нявга бях човек,
дошъл от звездните пространства,
и – кръгла нула на геврек,
пих, плаках, писах и пиянствах,
сега – безног, безкрил, безрък,
дух из Вселени неизвестни,
опъвам ангелския лък! –
и ви изпращам светли песни,
към вас епохи самота
изгледах в своите зеници...
Като си тръгна от света,
ще знам как се лети със птици.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
