Четене на птичи полет
ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници,
да милна житения стрък
и да въздъхна дъх на цвете –
затварям своя жизнен кръг
по волята на Боговете,
но нито песен, че съм тук,
и – нито ужас, че изчезвам,
заби Луната остър плуг –
оре Вселенската ми бездна,
и като две и две си знам,
че този свят не беше моят,
че и парчето шпек салам,
наджипкаха ми го със соя,
и – лъган щедро! – на ангро,
във стихче – послеслов във скоби,
аз писах с ангелско перо,
че този свят е свят за обич! –
как помня – нявга бях човек,
дошъл от звездните пространства,
и – кръгла нула на геврек,
пих, плаках, писах и пиянствах,
сега – безног, безкрил, безрък,
дух из Вселени неизвестни,
опъвам ангелския лък! –
и ви изпращам светли песни,
към вас епохи самота
изгледах в своите зеници...
Като си тръгна от света,
ще знам как се лети със птици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени