17 may 2011, 23:35

Четирилистен миг

  Poesía » Otra
1.2K 0 15

Красива детелинка днес наднича
от буйните треви около мен.
Усмихнато със чара си предрича
четирилистен миг и... сбъднат ден.

Приканва магнетично да погледна,
привлича ме, поклащайки глава,
нашепва, аз съм твойта неизменна
мечта... за пълна с щастие съдба.

Навеждам се. Със длани я погалвам.
Приемам с благодарност благослов.
Божественото в нея разгадавам,
тя хората да радва със  любов.

Откъсвам я и с трепет я поднасям
на първия преминал... угнетен.
Светулчица в очите му проблясва,
от цветенцето малко  запленен.

В листенцата открива той надежда
и слънчев лъч, магийно възроден.
А в моята душа се донареждат
усмивките от  сбъднатия ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...