Четирилистен миг
Красива детелинка днес наднича
от буйните треви около мен.
Усмихнато със чара си предрича
четирилистен миг и... сбъднат ден.
Приканва магнетично да погледна,
привлича ме, поклащайки глава,
нашепва, аз съм твойта неизменна
мечта... за пълна с щастие съдба.
Навеждам се. Със длани я погалвам.
Приемам с благодарност благослов.
Божественото в нея разгадавам,
тя хората да радва със любов.
Откъсвам я и с трепет я поднасям
на първия преминал... угнетен.
Светулчица в очите му проблясва,
от цветенцето малко запленен.
В листенцата открива той надежда
и слънчев лъч, магийно възроден.
А в моята душа се донареждат
усмивките от сбъднатия ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
