1 mar 2024, 10:26

Четирилистна детелина

  Poesía
522 0 0

След мене никога мъжете не тичат,
аз страсти огнени в сърцата не паля
и погледи жадни не ме събличат,
с кокетство женско не умея да галя.
Не съм красавица като Жулиета,
не съм и като Онегиновата Татяна,
нямам дори на Пепеляшка късмета,
нито дързостта на Каренина Ана.
Но знам, ще откъсна в най-тъмната нощ,
бленуваната четирилистна детелина
и напук на късмета си лош ще изпия
до дъно делвата с вълшебна медовина,
и ще сбъдна в пролет коварната ледена
зима. Пред мен е бъдещето, което чаках,
зад мен е миналото, което не бях, дано
сълзите, които изплаках, измият лъжата,
в която живях. Отново пролетно пее
вън цъфнала ръж и красиво политат
мечтите ми смели, знам ще дочакам
дъгата след летния дъжд и новия изгрев
от сънищата ми бели. Да, ще откъсна

съдбовната щастлива детелина, дори
и от най-охраняваната градина и в ада

изстрадан ще вдигна мечтания красив
олтар, с песенна бяла икона, от небето

вълшебен, скъп, безсмъртен свят дар.


( От стихосбирката ми
"ТРАКИЙКА" - 2014 г. )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...