„Чувал съм за някакъв поет,
който казвал, че с поезията диша.
Но честно, аз не съм такъв човек
и любовни стихове не мога да пиша.
Трепетите нежни той многобройно усещал
и стрелите вълшебни пробождали го често,
та редял той нощем чувствените рими
за живота, любовта, неща уж неделими.
Животът мой, признавам, бе чудесен -
до оня миг, в който и не подозирах,
че тъй неук и на тая тема неначетен,
пустата любов на булеварда разминах.
Оттогава зная, че всичко туй не ми отива
и за любов да говоря никак не ме бива
от нея всичко, дето помня, е нечий тъмен силует
а с думи нека я опише онзи влюбен поет.”
© Пламена Недялкова Todos los derechos reservados