„Чувал съм за някакъв поет,

който казвал, че с поезията диша.

Но честно, аз не съм такъв човек

и любовни стихове не мога да пиша.

Трепетите нежни той многобройно усещал

и стрелите вълшебни пробождали го често,

та редял той нощем чувствените рими

за живота, любовта, неща уж неделими.

Животът мой, признавам, бе чудесен -

до оня миг, в който и не подозирах,

че тъй неук и на тая тема неначетен,

пустата любов на булеварда разминах.

Оттогава зная, че всичко туй не ми отива

и за любов да говоря никак не ме бива

от нея всичко, дето помня, е нечий тъмен силует

а с думи нека я опише онзи влюбен поет.”