Чичопей
Подмамена от слънчевите вопли,
излязох на терасата със стих.
Стопява се снегът и чувства топли
пред прага на дома си възродих.
И ето, че ветрецът тих довея
от нейде песента на Чичопей
и мен, като в онази горска Фея,
кръвта ми пеперудено лудей.
Трева на двора скоро ще поникне
и гълъби ще кацнат в светъл ден.
Привиждаш ми се. Кротко се усмихваш,
глава склонил на скута ми до мен,
донесъл песента на Чичопея,
надеждата, тоз пролетен копнеж...
Аз чакам тук, със теб да изживея
магията на птичия летеж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
