Подмамена от слънчевите вопли,
излязох на терасата със стих.
Стопява се снегът и чувства топли
пред прага на дома си възродих.
И ето, че ветрецът тих довея
от нейде песента на Чичопей
и мен, като в онази горска Фея,
кръвта ми пеперудено лудей.
Трева на двора скоро ще поникне
и гълъби ще кацнат в светъл ден.
Привиждаш ми се. Кротко се усмихваш,
глава склонил на скута ми до мен, ...