30 ene 2006, 19:54

Чифт розови очила

  Poesía
1.4K 0 1
Вече няма сълзи в очите ми,
пресъхнаха всички кладенци,
всичко отдавна свърши.
Ала нещо все ми пречи
да проумея горчивата истина.
''Как боли от любовта"
Толкова изтъркана фраза,
но и болезнено безгрешна.
Някога си мислех,че любовта
е чифт розови очила,
през чиито стъкла виждаш навсякъде усмивки.
Да,и аз ги видях,
но сега ги виждам само
с гърба си,който той
неведнъж напсува.
"Животът е гаден"ми каза
и аз се засмях.
Оттогава май се опитва
да ми докаже точно това.
В момента изглеждам жалка,
а всъщност жалкият е той.
И въпреки това,
въпреки болката и сълзите
отронени през дългите
нощи на самотата,
отронени през обиди
и през думите"Мразя те"
Всъщност накрая ще ти кажа "Обичам те"!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...