30 ene 2006, 19:54

Чифт розови очила

  Poesía
1.4K 0 1
Вече няма сълзи в очите ми,
пресъхнаха всички кладенци,
всичко отдавна свърши.
Ала нещо все ми пречи
да проумея горчивата истина.
''Как боли от любовта"
Толкова изтъркана фраза,
но и болезнено безгрешна.
Някога си мислех,че любовта
е чифт розови очила,
през чиито стъкла виждаш навсякъде усмивки.
Да,и аз ги видях,
но сега ги виждам само
с гърба си,който той
неведнъж напсува.
"Животът е гаден"ми каза
и аз се засмях.
Оттогава май се опитва
да ми докаже точно това.
В момента изглеждам жалка,
а всъщност жалкият е той.
И въпреки това,
въпреки болката и сълзите
отронени през дългите
нощи на самотата,
отронени през обиди
и през думите"Мразя те"
Всъщност накрая ще ти кажа "Обичам те"!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...