30.01.2006 г., 19:54

Чифт розови очила

1.4K 0 1
Вече няма сълзи в очите ми,
пресъхнаха всички кладенци,
всичко отдавна свърши.
Ала нещо все ми пречи
да проумея горчивата истина.
''Как боли от любовта"
Толкова изтъркана фраза,
но и болезнено безгрешна.
Някога си мислех,че любовта
е чифт розови очила,
през чиито стъкла виждаш навсякъде усмивки.
Да,и аз ги видях,
но сега ги виждам само
с гърба си,който той
неведнъж напсува.
"Животът е гаден"ми каза
и аз се засмях.
Оттогава май се опитва
да ми докаже точно това.
В момента изглеждам жалка,
а всъщност жалкият е той.
И въпреки това,
въпреки болката и сълзите
отронени през дългите
нощи на самотата,
отронени през обиди
и през думите"Мразя те"
Всъщност накрая ще ти кажа "Обичам те"!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...