Вече няма сълзи в очите ми, пресъхнаха всички кладенци, всичко отдавна свърши. Ала нещо все ми пречи да проумея горчивата истина. ''Как боли от любовта" Толкова изтъркана фраза, но и болезнено безгрешна. Някога си мислех,че любовта е чифт розови очила, през чиито стъкла виждаш навсякъде усмивки. Да,и аз ги видях, но сега ги виждам само с гърба си,който той неведнъж напсува. "Животът е гаден"ми каза и аз се засмях. Оттогава май се опитва да ми докаже точно това. В момента изглеждам жалка, а всъщност жалкият е той. И въпреки това, въпреки болката и сълзите отронени през дългите нощи на самотата, отронени през обиди и през думите"Мразя те" Всъщност накрая ще ти кажа "Обичам те"!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!