Очи, проблясващи в луната
само с малък поглед озарен,
от споменът така останал,
единствен, чист, неопетнен...
И всичко виждам из луната
и болката, и малко страх,
а мъничко не ми остава
да вярвам в туй, що аз видях...
Добрев
© Атанас Добрев Todos los derechos reservados