10 abr 2009, 7:35

Чистилище

  Poesía
1.5K 0 9

 

Изящната ú шия е чистилище,

убило мъжки плачове на показ.

Не се страхувай да докосваш. Жива е.

Страхувай се от разноцветния ú поглед.

 

Понякога пронизва като женски вик,

научил се безгласно да говори.

Понякога те кара да мълчиш,

пристегнал те в гръкляна строго.

 

Понякога разсича като струнен нож,

а после като нишка лен се къса.

Не можеш да го сбъркаш –

нощем вълнува жилите до пръсване.

 

И те приканва да се молиш за съня си,

забравил устните си в бързината,

потъваш със целувки вместо стъпки

в божествената шия на жената.

 

 

Не се страхувай да докосваш. Жива е.

Страхувай се от женската ú нежност.

Изящната ú шия е чистилище.

И храм е. И отрова. И потребност.       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...