Когато тихо се показва утрото над алеи от павета

и гали с кехлибарен полъх пясъкът в нозете...

Когато есента настъпва и студени плисват дъждовете

и очите мокрят се със студена скреж от сиви клони...

И когато капят всичките листа и идва северът,

пренасящ оная дивна ледена картина бляскава...

И когато есенната пъстрота измества се

от бял контраст премерен...

Тогава за пречистване настъпва време!

Да се отървем от всичките греховни помисли

и тежащото на плещите ни бреме...

Ах, как в гората вие севернякът!

Студено е и топло!

Тъмно е и светло!

И рисува с ледни букви легенди стари

за чудните премеждия на селяка,

решил от злото да избяга.

Но попаднал на лъжата в плен

и острите ръце на мрака.

Бил малък толкова наивен, глуповат...

Едва събирал парици за комат

бракуван хляб във малкото градче на север.

И просил той и носил малкото

във вкъщи при своята сестра.

Но попаднал в плен на коварната Лъжа -

на Сатаната първото изчадие...

И оплел се в от клевети разнообразие

и на гнило стъпил подир време,

на измама той попаднал!

Стоварил на плещите бреме

и хомота свой помъкнал...

Но какъв хомот -

вериги от кръв и от пот,

теглещ колесница пръв

и вкусващ камшик от кочияша.

Превърнал се в овца на паша,

чакаща вълка да дойде и да го изяде.

Но душата млада е волна,

не иска тя да мре,

а да чува,

да вижда,

да пее

в море от простор,

във мир да живее.

И в малкия мъж се пробужда идея...

Запяват ангели в хор

как с копие в сърцето да прониже змея

и на лъжата душата да се върне

във Ада,

в катрана запален да страда.

И опълчил се селякът на сатаната.

Предизвикал смъртта на пария шах!!!

Заложен бил животът срещу тежкия грях.

Ако спечели селякът, грехът ще изчезне,

ако смъртта победи,

душата отива във адската бездна

и там ще гори в същия казан

с алчността и злобата

и завистта,

във страшен капан

от болка и мрак.

И ето - поредният ход на черните пак...

И царят е в шах...

Дали душата млада ще победи...

Или отново демонът ще се възцари на

световния престол?!!!

И светът ще бъде духовно гол...

Ход последен!...

Страшен кръговрат!...,

... на Страшния съд оприличен -

Смъртта попадна във капан

от собствената ú подлост, жестоко изкован!

Офицерът прониза царицата!

Право в сърцето...

Възвърна се усмивката светла

в на младежа лицето!

И селяка спечели битката славна

на живот и смърт макар и неравна...

Защото, когато се бориш със смъртното грозилище,

не забравяй, че Бог ти помага

в дебрите на

земното

ЧИСТИЛИЩЕ!