icohim
182 el resultado
Ех, Любов, ти спътница моя красива,
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи… ...
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи… ...
174
2
В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...
219
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
611
1
Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...
337
Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...
255
От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...
293
Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...
277
1
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
292
1
Обичам… Да е вечер прохладна.
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо…. ...
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо…. ...
473
2
1
Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...
306
Оставих вратата внезапно отворена…
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля… ...
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля… ...
858
1
Залези. Мои са. Само мои. И ничии…
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото… ...
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото… ...
624
1
1
Чувам оня радостен шум…
Леко хладно е…
Морето пее насън…
В пясък мокър…
Пропадане… ...
Леко хладно е…
Морето пее насън…
В пясък мокър…
Пропадане… ...
421
Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...
297
1
Търся те. Чакам те. Няма те с мене.
Изгарям във мисли, душата си в миг.
С очите си гледам пак заслепено…
Ще видя ли днес тоя поглед красив…
Търся те. Чакам те. Викам те вече… ...
Изгарям във мисли, душата си в миг.
С очите си гледам пак заслепено…
Ще видя ли днес тоя поглед красив…
Търся те. Чакам те. Викам те вече… ...
372
1
1
340
Усещам я в цялата си лява страна…
От рамото до пръстите на ръцете…
Тихо се спуска, нервно до колената…
Препуска надолу… Сковава нозете…
Извира отвътре… Май над стомаха ...
От рамото до пръстите на ръцете…
Тихо се спуска, нервно до колената…
Препуска надолу… Сковава нозете…
Извира отвътре… Май над стомаха ...
346
Ти чакаш ли ме,
когато
лятото знойно
изгаря…
С лъчите на слънцето ...
когато
лятото знойно
изгаря…
С лъчите на слънцето ...
378
1
Стои горе слънцето. През зимата.
Грее в студените и печални ноти.
Но свети. С все сила. Наполовина…
Студено е в сенките. Само скотове.
Далече са сивите облаци. Скрити. ...
Грее в студените и печални ноти.
Но свети. С все сила. Наполовина…
Студено е в сенките. Само скотове.
Далече са сивите облаци. Скрити. ...
365
Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...
329
1
Не мога вече да крия сълзите си.
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...
1053
2
2
Ще си тръгна… По залез… Чайките,
когато са ужасни тихи. Заслепяващо…
Безоблачно небето… Само лудите
биха посмяли. Да бъдат говорещи…
Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш… ...
когато са ужасни тихи. Заслепяващо…
Безоблачно небето… Само лудите
биха посмяли. Да бъдат говорещи…
Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш… ...
479
Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...
982
1
2
Въздишка. В безоблачен следобед.
Жежък аромат на искане. Омаен
блян. Свян покрай очите на хората.
Миг и дъх на чакане. Безкрайно.
Самотни устни чакащи. Блеснала ...
Жежък аромат на искане. Омаен
блян. Свян покрай очите на хората.
Миг и дъх на чакане. Безкрайно.
Самотни устни чакащи. Блеснала ...
789
1
1
Безкрайно е кратка вселената…
Във малките тихи моменти,
когато я искаш. Леко я взимаш
в обятията си. Неземно е…
Безкраен е нейният поглед, ...
Във малките тихи моменти,
когато я искаш. Леко я взимаш
в обятията си. Неземно е…
Безкраен е нейният поглед, ...
953
1
1
Ех, любов защо ме беше забравила?!
…захвърлена в ъгъла - бурканче от сол
събрана от сълзите, толкоз изстрадали…
Като в онази легенда, дето Царят е гол?...
Ех, любов, отново ми пращаш покана - ...
…захвърлена в ъгъла - бурканче от сол
събрана от сълзите, толкоз изстрадали…
Като в онази легенда, дето Царят е гол?...
Ех, любов, отново ми пращаш покана - ...
409
Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
610
1
1
Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...
482
1
Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...
1277
4
3
Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...
1625
3
6
Не знам кога, във вечерта улисан,
случайно зърнах под нощните фенери
случаен поглед, като от роман преписан,
пратен тайно през онези райски двери...
...които поетите наричат просто полъх ...
случайно зърнах под нощните фенери
случаен поглед, като от роман преписан,
пратен тайно през онези райски двери...
...които поетите наричат просто полъх ...
774
1
3
Какво е миналото?! Една част от живота ни или нещо повече. По-скоро е по-малко. Ние като индивиди вегетиращи под пустинното слънце на бетонните си сърца, гледаме повече хоризонта пред нас, а зад нас остава само бегла сянка на грешките, проблемите и успехите ни. Как да съставим онази тънка формула на ...
853
1
Когато тъжно вглеждам се във лунна сянка
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото ...
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото ...
740
1
Листа от кестени обагрени в оранж,
се спускат кротко под бриза на града.
И тихо смесват се в красив меланж,
на кестените жълто-крехките листа.
Бодли от рози тихо са наострили рапири, ...
се спускат кротко под бриза на града.
И тихо смесват се в красив меланж,
на кестените жълто-крехките листа.
Бодли от рози тихо са наострили рапири, ...
1445
1
Трепти вечерно въздухът в наслада
и нощ безлунна, потънала в разкош.
Звучи далече забравена естрада,
и ти със поглед малко лош,
напомняш за морските вълни вечерни, ...
и нощ безлунна, потънала в разкош.
Звучи далече забравена естрада,
и ти със поглед малко лош,
напомняш за морските вълни вечерни, ...
823
Пуста вечер, улица самотна…
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...
797
2
Във мисли от тръни горят сетивата,
без болка останали в топлата нощ…
Във ледена пара изгарят душата,
потънали в своя ограбен разкош.
И някак без думи крадеш от Морето, ...
без болка останали в топлата нощ…
Във ледена пара изгарят душата,
потънали в своя ограбен разкош.
И някак без думи крадеш от Морето, ...
986
1
Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...
1040
3
Една прекрасна нощ безлунна,
в разгара на игра безумна,
под каменната скална арка,
в екстаз от танц под небосвода,
в прегръдка в листенцата на роза, ...
в разгара на игра безумна,
под каменната скална арка,
в екстаз от танц под небосвода,
в прегръдка в листенцата на роза, ...
1039
2
Топлата прегръдка на луната,
да усетиш в хладна снежна нощ,
когато студ сковал е във душата…
Да те погали със синия си разкош…
Без да има облаци от бели сънища, ...
да усетиш в хладна снежна нощ,
когато студ сковал е във душата…
Да те погали със синия си разкош…
Без да има облаци от бели сънища, ...
1017
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
