Човек е нужно
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата,
щастлив живея моите дни.
Днес всеки носи си короната
и бори се със своите беди.
Минават дни, минават месеци,години,
очите нужно ли е да се мокрят със сълзи.
Пътеките минават през бодливите къпини,
не знаем в утрешния ден какво ли ни грози?
В душите болката си дълго носим,
незнаен ритъм в сърцето ни тупти.
Каквото и да става няма да угасим,
човек е нужно насаме да помълчи.
В.Й. 03.09.2015г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Красиво казано, сякаш мисъл от Конфуций. Той особено много държи на това как се държим, когато сме насаме със себе си, а не като лицемерите, демонстриращи публично едно поведение, а насаме - съвършено друго. Христос го каза така: Никой не е пророк у дома! Това означава, че първо ще бъдем забравени от близките си, а помнени единствено от чуждите. Не случайно на кръста Иисус бе "забравен" от най-ближния си - Отца, и укорно се провикна към него: "Отче, защо ме изостави", но не бе изоставен от разпнатия отдясно до него разбойник - чуждият, който единствен го призна за Син Божий!
Поздравление, Василе - будиш сериозни размисли с текста си!