Човек е нужно
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата,
щастлив живея моите дни.
Днес всеки носи си короната
и бори се със своите беди.
Минават дни, минават месеци,години,
очите нужно ли е да се мокрят със сълзи.
Пътеките минават през бодливите къпини,
не знаем в утрешния ден какво ли ни грози?
В душите болката си дълго носим,
незнаен ритъм в сърцето ни тупти.
Каквото и да става няма да угасим,
човек е нужно насаме да помълчи.
В.Й. 03.09.2015г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
