Sep 4, 2015, 1:44 PM

Човек е нужно 

  Poetry » Other
409 0 1
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата,
щастлив живея моите дни.
Днес всеки носи си короната
и бори се със своите беди.
Минават дни, минават месеци,години,
очите нужно ли е да се мокрят със сълзи.
Пътеките минават през бодливите къпини,
не знаем в утрешния ден какво ли ни грози? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Random works
: ??:??