20 ene 2022, 18:10

Човек и Огън

  Poesía
460 0 0

            Човек и Огън

 

Те заедно са отдавна, от пантивека,

той топлил го е в трудните му дни.

Подарявал е светлината си на Човека,

и водил го през тежките му години.

 

Едно приятелство отдавна още в пещерата,

запазило се и останало до наши дни.

Огънят топли му не само тялото а и душата,

и светлина му дава в тъмните и студени нощи.

 

Човекът научил се да го цени и запази,

доближи ли се много близо ще го изгори.

Отдалечи ли се от него студа ще го налази,

с ум и разум използва го човека до наши дни.

 

Разбрал е и с хората той се държи така,

когато много близо е до тях ще се изгори.

Отдалечи ли се появява се студенина,

студено е в душата му, има само тъга.

 

Най красивия огън за него е този на любовта,

когато гори той в двете влюбени сърца.

Когато очите греят и излъчват светлина,

когато две тела са заедно усещат топлина!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...