Те заедно са отдавна, от пантивека,
той топлил го е в трудните му дни.
Подарявал е светлината си на Човека,
и водил го през тежките му години.
Едно приятелство отдавна още в пещерата,
запазило се и останало до наши дни.
Огънят топли му не само тялото а и душата,
и светлина му дава в тъмните и студени нощи.
Човекът научил се да го цени и запази,
доближи ли се много близо ще го изгори.
Отдалечи ли се от него студа ще го налази,
с ум и разум използва го човека до наши дни.
Разбрал е и с хората той се държи така,
когато много близо е до тях ще се изгори.
Отдалечи ли се появява се студенина,
студено е в душата му, има само тъга.
Най красивия огън за него е този на любовта,
когато гори той в двете влюбени сърца.
Когато очите греят и излъчват светлина,
когато две тела са заедно усещат топлина!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados