Jan 20, 2022, 6:10 PM

Човек и Огън

  Poetry
453 0 0

            Човек и Огън

 

Те заедно са отдавна, от пантивека,

той топлил го е в трудните му дни.

Подарявал е светлината си на Човека,

и водил го през тежките му години.

 

Едно приятелство отдавна още в пещерата,

запазило се и останало до наши дни.

Огънят топли му не само тялото а и душата,

и светлина му дава в тъмните и студени нощи.

 

Човекът научил се да го цени и запази,

доближи ли се много близо ще го изгори.

Отдалечи ли се от него студа ще го налази,

с ум и разум използва го човека до наши дни.

 

Разбрал е и с хората той се държи така,

когато много близо е до тях ще се изгори.

Отдалечи ли се появява се студенина,

студено е в душата му, има само тъга.

 

Най красивия огън за него е този на любовта,

когато гори той в двете влюбени сърца.

Когато очите греят и излъчват светлина,

когато две тела са заедно усещат топлина!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...