Човек си тръгва...

17 dic 2007, 8:24

Poesía

783 0 19

ЧОВЕК СИ ТРЪГВА...
Въздуът наоколо зарАзен е,
напоен е на двама от мъката,
но който обича помAзан е
и следва на Бога заръката.
Той тръгва си пръв във времето,
усмихнат и примирен,
ще посади някъде семето
със вяра, че и утре е ден.
Но...
И човек си тръгва, когато задъхан е,
отдавна забравил усмивката, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човек си тръгва...

Искате да прочетете повече?

Propuestas