Човек си тръгва...

Dec 17, 2007, 8:24 AM

Poetry

782 0 19

ЧОВЕК СИ ТРЪГВА...
Въздуът наоколо зарАзен е,
напоен е на двама от мъката,
но който обича помAзан е
и следва на Бога заръката.
Той тръгва си пръв във времето,
усмихнат и примирен,
ще посади някъде семето
със вяра, че и утре е ден.
Но...
И човек си тръгва, когато задъхан е,
отдавна забравил усмивката, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човек си тръгва...

Want to read more?

Random works