9 jun 2020, 23:03

Човекът

765 0 0

Катеря се аз по пътека,

що стига чак до небето

и имам аз вяра в човека,

въпреки всичкото му зло в сърцето.

 

Той е и ангел, и дявол,

животно и нравствено същество,

подъл и хитър, гявол,

ала и подобен на божество.

 

Има той скрит потенциал

да е честен и да върши добрини,

ала често щом вече е забогатял

се свлича до моралните низини.

 

И той често обича да бачка,

ала е и воден от алчността,

или да тъпче и да мачка,

щом добере се до властта.

 

Ала откакто Исус издъхна,

възкръсна и се възнесе,

човекът от злото се измъкна

и по правия път се понесе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...